James 1

В началото на посланието като автор е посочен „Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос“(1:1). Тъй като той не се определя като апостол, явно това не е ап. Яков Зеведеев, брат на евангелист Йоан, нито другият ап. Яков, син на Алфей (Мт. 10:3; Деян. 1:13). Вероятно авторът е Яков, „брат Господен“(Мт. 13:55), наричан още „малкият Яков“(Мк. 15:40), станал по-късно ръководител на църквата в Йерусалим (Деян. 1:14; 15:13). Приема се, че посланието е написано в Йерусалим през 50-те години на I в., тъй като Яков е загинал мъченически през 62 г. Посланието е адресирано до „дванадесетте племена, разпръснати по света“(1:1). Под тези думи могат да се разбират юдео-християнските църкви в Палестина и други страни. В преносен смисъл обаче това може да бъде определение и за цялото християнство, за новия „Божий Израил“(Гал. 6:16), разпространил се по целия свят.

Основната мисъл на посланието е темата за отношението между вярата и делата (2:20). Целта на посланието е да призове първите вярващи към активен духовен живот и святост. То засяга в по-голяма степен практическата страна на християнския живот и в по-малка християнското учение. Посланието няма цялостен систематичен строеж. То съдържа основно наставления как трябва да се проявяват християнската вяра и християнската любов в различни житейски ситуации.

Изящно по форма, посланието дълбоко впечатлява със своето съдържание. Стилът е енергичен и жив, мислите се предават с ясни, добре обмислени думи. Изреченията са прости, разбираеми и кратки, с много метафори, риторични въпроси и поетични сравнения.

Поздрав

1 ^a Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, изпраща поздрав на дванадесетте племена, разпръснати по света.

Вяра и мъдрост

2 ^b Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, 3тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. 4Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.

5 ^c Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде. 6Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. 7Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.

Истинско и мнимо величие

9 Унизеният брат да се хвали със своето въздигане, 10а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата: 11 ^d когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.

Причина за изкушението

12 Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

13 ^e Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого. 14Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст. 15Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт.

16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя! 17 ^f Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила ▼

▼ 1:17 Букв. Отец на светлините.

, Който никога не се променя, нито пък помръква. 18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.

Слушатели и последователи на учението

19 ^{h i} И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв. 20Защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда. 21Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви.

22 ^{j k} Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си. 23Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало: 24погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда. 25 ^l Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си.

26 ^m Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си и неговото благочестие е суетно. 27 ⁿ Чисто и непорочно благочестие пред Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните страдания и да се пазиш неосквернен от света.